понеделник, 17 септември 2012 г.

Беланташ

Замисляме да посетим Беланташ от дълго време. Чакахме толкова, че  го посетихме вече трима :))) Заслужава си да се види това специално място. И ние както и доста други туристи избрахме почивен ден за разходката и не можахме да се насладим да уединение в планината. Затова пък бяхме приятно изненадани, че не се наложи да носим Ния. Пътеката е достатъчно широка и плавна, за да не убие желанието на детето да върви. Е, на 2-3 места се наложи да помагаме и да си я подаваме, но определено това е подходящо място за разходка с дете.
Ния беше много впечатлена от камъчетата, дърветата, тревите, човек ще рече, че за първи път ги вижда :). Спираше да прегръща дърветата, тази гледка ме умили, признавам си! Платото е осеяно с дупки с всякаква форма и естествено бяха любимите места за игра. Не се изплаши и от стръмния наклон, имаше желание да продължи натам, накъдето дори аз не бих се осмелила. 

На връщане вече доооста уморена продължи да върви и да се закача с минувачите, нооо в един момент просто протегна ръце да я гушкаме и с това завърши нейното първо приключение в планината. След като си я прехвърляхме едни на друг я мушнах в слинга и заспа. Спа 2 часа, непробудно.
Преди Хисар отвори щастливи очички и там направихме почивка. Поигра покрай нас, докато ние се разхлаждахме с безалкохоло.
Противно на нашите очаквания не заспа рано вечерта, поигра си до късно и заспа спокойно.

Сега си мечтая да отидем пак, но да сме единствените посетители, да няма жива душа наоколо и да се насладим пълноценно на невероятното място.


Няма коментари:

Публикуване на коментар